What is the next challenge for China
Ако китайският растеж се срине, последиците за света биха могли да се окажат много по-лоши, than an American recession, He believes Kenneth Rogoff
Докато на практика всички страни в света търсят начини да стимулират растежа си, китайското правителство се опитва, тъкмо обратното, да го забави до трайно равнище. Тъй като Китай се стреми да се развива към икономика, чиято динамика в по-голяма степен зависи от вътрешното търсене и е по-силно обвързана с услугите, напълно неизбежен и желателен е и преходът към по-бавен растеж.
Предизвикателствата обаче са огромни и никой не бива да приема, че мекото кацане е гарантирано. В икономика, в която дългът нарасна експлозивно до над 200% от брутния вътрешен продукт (БВП), не е лесно да овладее малко по малко растежа, без да се предизвика масово неизпълнение на амбициозни инвестиционни проекти в страната. Дори в Китай, където правителството разполага с добре попълнена хазна, която да смекчи рязкото падане, един фалит от мащабите на Lehman Brothers би могъл да доведе до голяма криза.
Помислете за трудностите при управлението на мекото приземяване в икономиките, които са обвързани с пазара. Доста рецесии са били катализирани или разширени от циклите на втвърдяване на паричната политика. Идеята, that controlled tightening the faucet is easier in a centralized economy, in which political leaders must rely on much more obvious market signals, too controversial.
В случая с Китай бихме могли да приемем, че рисковете са скромни. Официалната цел за растежа остава 7,5 %. Разбира се, тази цифра със сигурност варира повече от афишираното.
Е, Where then is the Chinese economy today? Most indicators suggest, it has slowed considerably rate. One obvious fact is, the annual growth in electricity demand decreased by nearly 4 % през първите осем месеца на 2014 година или до безпрецедентно ниско равнище от финансовата криза през 2008 year. Това забавяне на търсенето на електричество постави въгледобивната промишленост в твърде неблагоприятно положение и редица мини приключиха дейността си с фалит. Резкият спад на цените на жилища е друг класически показател за уязвимостта на икономиката, макар да е трудно да се определи истинският ритъм на понижението.
Износът също се забави на фона на слабия растеж в останалата част на света. За жалост данните за Китай не са толкова надеждни, колкото за една развита икономика и това не дава възможност да се правят категорични прогнози за това какво е на time да стане там.
Потреблението на електричество по правило е една от най-надеждните мерки за растежа, но с изместването на икономиката към сектора на услугите, които потребяват по-малко енергия в сравнение с производството на цимент или на стомана, напълно вероятно е това да е просто симптом за ребалансиране на икономиката на страната.
По същия начин понижението на цените на недвижимите имоти бе последвано от кратък период, през който те нараснаха над два пъти. Поради това е трудно да се заключи, че Китай е изправен пред здравословна и скромна корекция, или пък да се твърди, че чисто и просто има срив. И ако континентална Европа най-сетне излезе от кризата, as did the US and UK, export growth could again be restored.
It seems clear one – Chinese leaders intend to continue the numerous reforms, насочени към пазара, одобрени на третия пленум на Китайската комунистическа партия през 2013 year. Агресивната кампания на борбата срещу корупцията на президента Си Цзинпин би могла да се възприема като подготовката на политическа съпротива срещу продължаването на икономическото либерализиране. За сметка на това обаче може да се твърди, че досега китайската корупция бе по-скоро данък, отколкото парализираща сила, and that any radical development of the rules could in itself catalyze a sharp drop in production.
Can the Chinese government to manage the economy to “меко кацане” и в същото време да изкорени корупцията, да намали замърсяването и да либерализира пазарите, за да гарантира растеж в дългосрочна перспектива? Залогът е много голям.
Ако китайският растеж се срине, the consequences for the rest of the world could prove to be much worse, than a normal American recession. The growth rate of China is still perched too high, така че има много място за спадането. От двете основни инстанции, прилагащи политиката на затягане на кранчето днес в света, вероятно линията на Управлението за федерален резерв на САЩ е най-лесната за разбиране, но това не означава задължително, че пак тя е източник на най-много последици за света в сравнение със случващото се в Китай.
(БТА)