Category Archives: Новини

Брюксел подготвя компромисен план за предоставяне на пазарен статут на Китай

Планът на ЕК ще е придружен от нови антидъмпингови мита и големи съкращения на свръхпроизводството на стомана в Китай

0000221147-article3

Брюксел подготвя план за третиране на Китай като пазарна икономика в търговски спорове, но само ако бъде придружен от антидъмпингови мита в американски стил и големи съкращения на свръхпроизводството на стомана от страна на Пекин, коментира Financial Times.

Европейската комисия се опитва да намери баланс между желанието на азиатската страна да бъде третирана като развита икономика и жалбите от страните членки на ЕС и индустриалните групи, че нарастващият внос от Китай е виновен за срива на цените на стоманата.

Китай твърди, че автоматично трябва да получи глобален статут на пазарна икономика – една от най-големите му политически цели, в края на тази година съгласно правила на Световната търговска организация (СТО). Поддръжниците на този ход, включително Великобритания, казват, че присъждането на статута ще засили инвестициите между Европа и Китай.

Oстаналите европейски правителства и Вашингтон обаче се опасяват, че подобна стъпка ще отвори вратите за ултраевтин внос от Китай. Комисията трябва да постигне компромис, тъй като антидъмпинговите правила на Европа са обвързани с протокол на СТО по Китай, който изтича през декември.

В сряда комисията ще обсъди план, който подчертава връзката между статута на Китай и паралелни ходове за засилване защитата на европейската търговия и искания към Китай за намаляване на свръхкапацитета.

Мерките за защита на търговията включват правомощия за Брюксел за налагане на много високи мита за внос в случай на изключително свръхпроизводство, както и нови придобити права за преследване на антидъмпингови случаи, които вече се водят съгласно старите правила.

Макар че европейските производители водят кампания срещу предоставяне на Китай на „лиценз за дъмпинг“, планът на комисията е да засили санкциите и да избегне отслабване на сегашните антидъмпингови процедури.

Насоките, съгласно които се изчисляват европейските мита – известни като „правилото за по-ниското мито“, ще бъдат отменени в крайни случаи. Това на практика ще премахне горната граница по налозите.

Планът ще ускори и европейските антидъмпингови процедури и ще има заздравяване на малко ползваните антисубсидийни санкции.

Инициативата обаче е изправена пред големи препятствия както в Европа, така и в Китай. Всяка промяна в европейския режим трябва да бъде одобрена и от страните членки, и от Европейския парламент, който вече прие необвързваща революция срещу статута на пазарна икономика на Китай.

Страните, които се противопоставят на промяната включват Италия и Испания, а Германия е скептично настроена. Съпротивата идва докато западните лидери усещат гнева на антиглобалистките настроения. В същото време индустриалните групи казват, че китайското свръхпроизводство ги поставя под сериозен натиск.

През последните месеци Пекин засили кампанията си за автоматично получаване на пазарен статут през декември.

Миналата седмица европейските и китайските лидери решиха да формират работна група, която да следи ценообразуването и публичните субсидии за стоманодобивните заводи в Китай. Макар че планът на комисията обвързва статута на пазарна икономика с напредък по този фронт, желанието на Китай да намали свръхкапацитета остава под въпрос.

По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Бойчо Попов

Китайската икономика продължава да е двигател на глобалния икономически растеж

vnos na kitaiski stoki

През последните години Китай успя да устои на сериозния натиск от спад, като икономиката му поддържа стабилен растеж и се превърна във важен двигател на глобалния ръст, давайки също така сериозен принос за възстановяването на световната икономика.

На първо място, приносът на китайската икономика за глобалния икономически растеж е най-голям. От 2009 до 2014 година годишният растеж на БВП на Китай е 8.7%, а този на световната икономика е 2%. Делът на китайската икономика за глобалния икономически растеж надмина 30%, а този на САЩ е 18%. След като влезе в периода на ново нормално състояние, въпреки че се забави, китайската икономика продължава да е една от най-важните, които нарастват най-бързо в света. През 2014 година китайската икономика зае 13.3% от световната, което е увеличение с 4.1% спрямо 2010 година. През първото полугодие на тази година делът на китайската икономика за глобалния растеж достигна 30% и тя продължава да е „стабилната котва“ за световната.

На второ място, Китай поддържа стабилност и растеж. Страната притежава най-голямата производствена база в света, но има и най-голям брой потребители, чиито изисквания за внос са големи. През последните години Китай провежда най-активна политика за внос и, въпреки че цените намаляха значително заради спада на цените в световен план, обемът на вносните стоки поддържа стабилност и растеж. От януари до август на тази година вносът на зърнени храни се е увеличил с 24.4% в сравнение със същия период на миналата година, вносът на медни руди е нараснал с 12.1%, а на суров петрол – с 9.8%. Китай все още е главен вносител на стоки за страните от Латинска Америка и Африка, с което стимулира развитието на местните икономики в тях. През 2014 година делът на вноса от Азия, Африка и Латинска Америка е бил над 60% от общия за Китай и 20% от общия износ на тези региони.

На трето място, броят на китайските туристи в чужбина и харчовете им се увеличиха значително. С повишаването на доходите на китайците броят на китайските туристи в чужбина непрекъснато се увеличава, а потреблението им там също се повиши. През 2014 година БВП на глава от населението на Китай достигна 7591 долара, а този в Пекин, Шанхай и Тиендзин надмина 10 хиляди долара. През 2014 година китайските туристически пътувания в чужбина надминаха 100 милиона, като за първото полугодие на тази година ръстът им е бил с 16% по-голям от същия период на миналата година. За трета поредна година обемът на потреблението на китайските туристи в чужбина също е най-голям. През 2014 година надмина 1 трилион юана, което е увеличение с 30% спрямо 2015 година и заема 11% от глобалните туристически доходи, което също повиши растежа на потреблението на някои страни.

Четвърто, преките инвестиции в чужбина нарастват осезаемо. На фона на поскъпването на долара, оттеглянето на глобалните капитали, намаляване на подвижността и значителния спад на възвръщаемостта от инвестиции, Китай увеличи външните си капиталовложения. През 2014 година китайските изходящи преки инвестиции достигнаха рекордните 123 милиарда долара, което представлява увеличение с 14.2% в сравнение с 2013 година и за трета поредни години страната е на трето място по този показател в света. От януари до август тази година нефинансовите изходящи преки инвестиции достигнаха 77 милиарда долара, което е увеличение с 18.2% в сравнение с миналата година. Инвестициите главно се използват в развиващи се страни и региони в Африка и Латинска Америка и играят положителна роля за подобряване на тяхната инфраструктура и увеличаване потенциала за икономическото им развитие. Освен това, Китай активно стимулира реализацията на инициативата „един пояс, един път“ и провежда взаимноизгодно сътрудничество със 60 страни, които се намират в нейния обхват. През 2014 година китайските преки инвестиции в тези страни достигнаха 13.7 милиарда долара. От януари до август тази година обемът им е бил 10.7 милиарда долара, което е увеличение с 48.2% спрямо миналата година. Стойността на подписаните проекти със страните в обхвата на инициативата „един пояс, един път“ достигна 54.4 милиарда долара, което е увеличение с 33%, като всичко това дава огромен принос за стабилизиране на международната инвестиционна среда и развитието на икономиките в множество страни.

Източник: www.bulgarian.cri.cn

Изнасяме плодове и зеленчуци за Китай

внос на стоки от Китай

България ще стартира процедура за износ на плодове и зеленчуци за Китай. Това стана ясно на срещата на зам.-министъра на земеделието Васил Грудев с представители на Генералната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина на Китай (ГАНКИК) в Пекин. Освен процедурите за износ на плодове и зеленчуци бяха коментирани и нужните действия, за да бъде разрешен вносът в Китай на българско мляко, млечни продукти, свинско и птиче месо. Зам.-министър Грудев увери, че България е свободна зона от класическата чума по свинете, и че китайската страна ще получи необходимите документи за това.

 

„Целта е не само да стъпим на китайския пазар, а и да запознаем потребителите с българските продукти“, посочи Грудев. По време на срещата българската страна е предоставила въпросник, отнасящ се за анализ на риска при внос на тютюн в Китай. Това е част от списъка на документите, изисквани за анализ на риска от вредители и безопасен внос на тютюн в Китай. От ГАНКИК информираха, че за тях е важно на първо място качеството и безопасността на продуктите. С увеличаване на потреблението в Китай нараства търсенето на пресни продукти. Затова българските храни може да намерят място на пазара.

Източник: www.standartnews.com

Данните за износа и вноса на Китай през октомври разочароваха силно

Износът се свива с 6,9%, а вносът – с 18,8% на годишна база, с което търговският излишък скача до рекордните 61,64 млрд. долара

внос на стоки от КитайДанните за външната търговия на Китай през октомври разочароваха доста силно анализаторите, пише Ройтерс. Цифрите подхранват схващането, че втората по големина световна икономика ще трябва да направи повече, за да стимулира вътрешното търсене на фона на рязкото забавяне на активността в чужбина.

През октомври износът се срива с 6,9% на годишна база. Това е спад в четвърти пореден месец. Вносът пък се смъква с 18,8% на годишна база. Така Поднебесната империя се оказва с рекорден търговски излишък в размер на 61,64 млрд. долара, показват актуалните данни на китайските митници.

Анкетираните от Ройтерс икономисти очакваха деноминираният в долари експорт да намалее с 3% след септемврийския спад от 3,7% и вносът да забави понижението си до 16% от резкия спад от 20,4%, регистриран в предходния месец.

За периода януари-октомври 2015 г. общо износът и вносът се сриват с 8,5% на годишна база. Това е доста под годишната цел за растеж от 6%.

Миналата седмица Министерството на търговията коментира, че стойността на китайския износ тази година най-вероятно ще бъде под нивата, отчетени през 2014 г., докато вносът може да се свие рязко през четвъртото тримесечие на 2015 г.

За 2016 г. министерството очаква умерен растеж на комбинираните износ и внос, след като мерките, предприети за стимулиране на търговския сектор, дадат ефект.

Въпреки че Пекин вече няколко пъти понижи лихвените проценти и обезцени валутния курс, за да подкрепи икономиката, последните данни за търговския баланс предполагат, че рискът от твърдо приземяване остава по-висок.

Китайската икономика изпитва главоболия от охлаждащите се износ и инвестиции. През третото тримесечие икономическият ръст на азиатската страна се забави до 6,9 на сто. Растежът спадна под границата от 7% за пръв път от глобалната финансова криза.

Повече за интересните тенденции, които движат форекс пазарите, може да научите по време на четвъртата годишна конференция за инвестиции и валутна търговия INVESTOR Finance Forum, която ще се проведе на 27-и ноември в Интер Експо Център София.

Повече информация за конференцията може да научите от официалния интернет сайт http://financeforum.investor.bg/

По статията работи: Свилен Колев

След слабите данни за китайския внос борсите в САЩ отвориха с понижения

В сутрешната търговия индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average записа понижение от 0,34%

kitaiski stoki vnos

Фондовите борси в САЩ отвориха с понижения сесията във вторник след публикуването на слабите данни за китайския внос, съобщи CNBC. Освен това инвеститорите са предпазливи в навечерието на сезона на корпоративните отчети.

Китайският внос се сви за 11-ти пореден месец, сочат официални данни от митниците. Понижението е със 17% на годишна база, което е поредният сигнал, че инвеститорите все още са загрижени за проблемите пред втората по големина световна икономика.

В сутрешната търговия индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average записа понижение от 58 пункта, или 0,34%, до 17 075 пункта, като най-много натежа United Technologies, а UnitedHealth беше сред компаниите с най-добро представяне.

Широкият S&P 500 отчете спад от 6 пункта (0,31%) до 2011 пункта, като индустриалните компании натежаха най-много на индекса, а технологичният Nasdaq се понижи с 13 пункта (0,27%) до 4825 пункта.

Пазарът на облигации отвори във вторник след Деня на Колумб, който е официален празник в САЩ. Доходността по 10-годишните държавни облигации отчете леко понижение до 2,07%, а по двегодишните ценни книжа – 0,63%.

Доларът също записа лек спад, като едно евро се търгуваше за 1,13 долара, а курсът на йената беше 119,77 йени за долар. 

Фючърсите върху суровия американски петрол WTI с доставка ноември поевтиняха с 13 цента до 46,97 долара за барел на борсата New York Mercantile Exchange. Бенчмарковият сорт Брент също поевтиня леко до малко над 50 долара за барел. Фючърсите върху златото отчетоха понижение от 2,20 долара до 1 162,30 долара за тройунция.

След затварянето на днешната търговия се очакват отчетите на Intel и JP Morgan Chase.

Прогнозите на консултантите от S&P Capital IQ са, че ръстът на печалбите на компаниите от състава на S&P 500 ще се забави с 5,3% през третото тримесечие, което би бил първият спадза тримесечие от шест години насам. И все пак, като се изключат енергийните компании, ръстът на печалбите в S&P 500 се очаква да бъде 2,7%.

Междувременно Международната агенция по енергетиката обяви във вторник, че ръстът на глобалното търсене на петрол ще се забави през 2016 г. до 1,2 милиона барела на ден от 1,8 милиона през 2015 г.

Председателят на Фед за Сейнт Луис Джеймс Бълард заяви, че американската централна банка на практика е достигнала целите си за трудовия пазар и инфлацията. Изказването му се разчете като сигнал, че е време за вдигане на лихвените проценти, коментира CNBC. Бълард ще има право на глас във Федералната комисия за отворен пазар през януари.

*Данните са актуални към 17:30 часа българско време

По статията работиха: Радина Колева, редактор Десислава Попова

Китайският внос се сви за 11-ти пореден месец

Износът отчете понижение от 1,1% което обаче е значително подобрение спрямо изминалите месеци

китайски стоки

Китайският внос се сви за 11-ти пореден месец, което е поредният сигнал, че инвеститорите все още са загрижени за проблемите пред втората по големина световна икономика, съобщава Financial Times. Данните от митниците за септември показват, че вносът се е свил със 17% на годишна база. През август понижението беше с 14,3% спрямо същия период на предходната година.

В износа също има спад, което отразява слабото глобално търсене. Все пак понижението от едва 1,1% е значително подобрение в сравнение с изминалите месеци. През август контракцията беше от 6,1%.

Така Китай записва търговски излишък в размер на 376,2 млрд. юана (около 60 млрд. долара) през септември. Стойността му през август беше 368 млрд. юана (около 58 млрд. долара).

Спадът във вноса може да се обясни до голяма степен с падащите цени на суровините и слабото вътрешно търсене, особено във време на преход от икономика на инвестициите към модел, по-тясно обвързан с принципите на свободния пазар. Сравнително добрите данни за износа пък са първият знак, че изненадващата девалвация на юана от август изглежда вече стимулира конкурентоспособността, коментира Bloomberg.

Голяма част от забавянето на китайската икономика през последните пет години се дължи на усилията на китайското ръководство да преструктурира икономиката към по-устойчив растеж, основан на вътрешното търсене вместо на износа. Неочаквано резкият спад през последната година обаче породи опасения от загуба на работни места, което може да има опасни политически последици, отбелязва от своя страна AFP.

Властите в Пекин признават, че стратегическата трансформация, през която преминава Китай, вероятно ще забави икономическия растеж. Анализатори обаче смятат, че икономиката се забавя повече, отколкото комунистическото ръководство иска да приеме.

Анкетираните от Bloomberg икономисти прогнозират, че данните за тримесечието, които предстои да бъдат публикувани в понеделник, ще покажат икономически растеж от 6,7%. Това би било под целта на правителството от около 7%.

„Очакваме повече фискални стимули и гъвкава парична политика“, казва Ян Джао, базиран в Хонконг икономист в Nomura Holdings.

Властите в Пекин увеличиха инвестициите в инфраструктура и облекчиха паричната политика в опит да се справят с послeдиците от забавянето на икономиката, припомня Bloomberg.

По статията работиха: Радина Колева, редактор Бойчо Попов

СТО понижи прогнозата си за ръста на световната търговия тази година

Икономистите предупредиха, че може да има още низходящи корекции на прогнозите заради забавянето на Китай

bgcargo - внос на китайски стоки

По-стръмно от очакваното забавяне в Китай и други развиващи се икономики дърпа надолу световната търговия, като се очаква износът и вносът да отчетат по-слаб ръст в сравнение със световната икономика като цяло през тази година, съобщава Financial Times, цитирайки нови прогнози на Световната търговска организация (СТО).

В сряда икономисти от СТО понижиха прогнозата си за растежа на световната търговия през тази година до 2,8% от предишните 3,3% и предупредиха, че оценката им остава чувствителна спрямо по-мрачните перспективи пред световната икономика. Те предупредиха още, че дори тази песимистична прогноза за световната икономика може да бъде подложена на още корекции надолу.

„Ако забавянето на световните пазари се влоши, коригираните оценки може да се окажат свръхоптимистични“, казват те. „По-бавно възстановяване от последните спадове във вноса на развиващите се страни може да намали с половин процентен пункт растежа на световната търговия през 2015 г.“.

Мрачната прогноза за световната търговия идва малко преди Международният валутен фонд (МВФ) да представи последните си оценки през следващата седмица, като се очаква фондът да намали прогнозата си от 3,3% за растежа на световната икономика през тази година.

Оценката на СТО освен това засилва усещането за особено мрачна промяна на световната икономика след глобалната финансова криза от 2008 г.

В продължение на десетилетия преди кризата световната търговия растеше два пъти по-бързо в сравнение със световната икономика, като това често бе описвано като ерата на „хиперглобализацията“, подхранвана от възхода на Китай и други развиващи се пазари.

Но заради някои мерки на Китай през първата половина на година, икономистите от СТО сега смятат, че 2015 г. ще бъде четвъртата поредна година, през която обемът на световната търговия ще остане без промяна или ще отбележи слабо понижение спрямо темпа на по-широката икономика.

Някои икономисти посочват, че тази тенденция доказва, че глобализацията е достигнала максимума си, особено след като технологичните постижения като триизмерното принтиране и по-високите разходи за труда на места като Китай карат корпорациите да намалят световните си вериги за доставки и да преместят производството по-близо до дома.

Според СТО най-голямата причина за забавянето на световната търговия остава бавното възстановяване на света след финансовата криза от 2008 г. и променящият се ритъм на това възстановяване.

Ако през последните години забавящите се икономики на Европа или САЩ дърпаха надолу световната търговия, то сега тази роля явно се играе от Китай.

Най-голямата промяна в прогнозите на СТО е по отношение на Азия, където основно заради забавящия се внос и износ на Китай прогнозираният растеж на износа е понижен до 3,1% от 5% през април. По отношение на вноса оценката е намалена почти наполовина до 2,6% от 5,1% в предишната прогноза заради влиянието на китайския внос, който отбелязва понижение от 2,2% на годишна база през второто тримесечие на 2015 г.

Според икономистите на СТО съставът на китайската търговия представя и влиянието, което има ребалансирането на модела на растеж от износ към потребление върху съседните страни и световната икономика.

Митническите статистики за август показват големи годишни спадове на стоки като желязо, стомана и вносни машини. В същото време Китай отбелязва голям ръст на търсенето на земеделски продукти, като вносът на зърнени култури е нараснал със 130%.

По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова

И Toyota, Mazda и Subaru се оплакаха от щети в Тянцзин

Китайската дъщерна компания на застрахователя Zurich Insurance Group обяви, че е започнала да приема искания от компании за щетите, причинени от двата взрива

vnos ot Kitai

И Toyota, Mazda и Subaru се оплакаха от щети, причинени от взрива в промишлената зона на пристанището Тянцзин, съобщава Ройтерс.

От Renault заявиха, че са изгорели над 1500 автомобила.

От Toyota се оплакаха, че взривната вълна е избила стъклата на завода им в китайския град, в който са се сглобявали модели на компанията. Леко ранени са около десетима служители на компанията, но живота им е извън опасност. Заводът на компанията няма да работи една седмица. От представителството на Toyota в Китай заявиха, че щетите не са така сериозни.

Fuji Heavy Industries Ltd., който е производител на Subaru, заяви, че над 100 автомобила на склад са пострадали от взривната вълна. Складът на взрива се е намирал на 2 км. От епицентъра на взрива.

От Mazda Motor заявиха, че временно няма да работи изложбената им зала заради причинени върху автомобилите щети.

През Тянцзин се осъществява около 40 % от автомобилния внос в Китай.

Китайската дъщерна компания на застрахователя Zurich Insurance Group обяви, че е започнала да приема искания от компании за щетите, причинени от двата взрива. В момента не се съобщават на каква стойност са исковете и кой ги е подал.

Източник: www.fakti.bg

Китайски вносители на биопродукти търсят български партньори

Китайски вносители на биопродукти търсят български партньори

Пазарът за биопродукти в Китай е огромен и все повече се разраства, затова една от най-големите компании за производство, търговия и внос на селскостопански продукти в азиатската държава, Wangs Ltd., търси български производители на биопродукти в България. Това каза пред „Агрозона” Зулао Уанг, председател на борда на директорите на китайската компания, който участва в делегацията от китайски фирми, представени на международните специализирани изложби „Месомания”, „Светът на млякото”, „Булпек”, „Салон на виното”, „Интерфуд&Дринк” и „Сихре“, които се провеждат от 5-и до 8-и ноември в Интер Експо център – София.

Най-важното условие за китайския бизнес при избора на български производители на биопродукти е те да бъдат сертифицирани, обяснява Зулао Уанг. Според него името на производителя или асоциацията от производители трябва да стои на етикета на продукта, с което производителят сам поема отговорност, че спазва високия стандарт при биопроизводството. „Ние искаме цялата система на производство да бъде прозрачна за нашите клиенти”, заявява Зулао Уанг. „Първоначално ние искаме да се уверим, че клиентите приемат добре продуктите. След това просто можете да си представите за какъв потенциал говорим.”, каза още той.

Зулао Уанг е в бизнеса със земеделски стоки от 1991 година и твърди, че има нюх за новите тенденции на развитие на този пазар и очаква да намери български партньори, които искат да се развиват заедно с този нов сегмент в търговията със земеделски стоки в Китай.

Лилия Александрова

Източник: agrozona.bg

Какво е следващото предизвикателство за Китай

Какво е следващото предизвикателство за Китай

Ако китайският растеж се срине, последиците за света биха могли да се окажат много по-лоши, отколкото от една американска рецесия, смята Кенет Рогоф

Бъдещето на китайското благоденствие е най-голямото неизвестно през идните месеци и в същото време то е ключов залог за света. Продължават съмненията дали ръководителите на Китай са способни да приземят успешно една прегряла икономика, пише в свой анализ за френското издание „Ле-з-еко“ професорът по икономика и политически науки в Харвардския университет и бивш главен икономист на Международния валутен фонд Кенет Рогоф.

Докато на практика всички страни в света търсят начини да стимулират растежа си, китайското правителство се опитва, тъкмо обратното, да го забави до трайно равнище. Тъй като Китай се стреми да се развива към икономика, чиято динамика в по-голяма степен зависи от вътрешното търсене и е по-силно обвързана с услугите, напълно неизбежен и желателен е и преходът към по-бавен растеж.

Предизвикателствата обаче са огромни и никой не бива да приема, че мекото кацане е гарантирано. В икономика, в която дългът нарасна експлозивно до над 200% от брутния вътрешен продукт (БВП), не е лесно да овладее малко по малко растежа, без да се предизвика масово неизпълнение на амбициозни инвестиционни проекти в страната. Дори в Китай, където правителството разполага с добре попълнена хазна, която да смекчи рязкото падане, един фалит от мащабите на Lehman Brothers би могъл да доведе до голяма криза.

Помислете за трудностите при управлението на мекото приземяване в икономиките, които са обвързани с пазара. Доста рецесии са били катализирани или разширени от циклите на втвърдяване на паричната политика. Идеята, че контролираното затягане на кранчето е по-лесно в по-централизирана икономика, в която политическите лидери трябва да се опират на много по-очевидни сигнали на пазара, е твърде спорна.

В случая с Китай бихме могли да приемем, че рисковете са скромни. Официалната цел за растежа остава 7,5 %. Разбира се, тази цифра със сигурност варира повече от афишираното.

Е, къде тогава е китайската икономика днес? Повечето показатели сочат, че тя е забавила значително темпа. Красноречив факт е, че годишният растеж на търсенето на електричество е намалял с близо 4 % през първите осем месеца на 2014 година или до безпрецедентно ниско равнище от финансовата криза през 2008 година. Това забавяне на търсенето на електричество постави въгледобивната промишленост в твърде неблагоприятно положение и редица мини приключиха дейността си с фалит. Резкият спад на цените на жилища е друг класически показател за уязвимостта на икономиката, макар да е трудно да се определи истинският ритъм на понижението.

Износът също се забави на фона на слабия растеж в останалата част на света. За жалост данните за Китай не са толкова надеждни, колкото за една развита икономика и това не дава възможност да се правят категорични прогнози за това какво е на път да стане там.

Потреблението на електричество по правило е една от най-надеждните мерки за растежа, но с изместването на икономиката към сектора на услугите, които потребяват по-малко енергия в сравнение с производството на цимент или на стомана, напълно вероятно е това да е просто симптом за ребалансиране на икономиката на страната.

По същия начин понижението на цените на недвижимите имоти бе последвано от кратък период, през който те нараснаха над два пъти. Поради това е трудно да се заключи, че Китай е изправен пред здравословна и скромна корекция, или пък да се твърди, че чисто и просто има срив. И ако континентална Европа най-сетне излезе от кризата, както направиха САЩ и Великобритания, растежът на износа би могъл отново да се възстанови.

Изглежда ясно едно – китайските ръководители възнамеряват да продължат многобройните реформи, насочени към пазара, одобрени на третия пленум на Китайската комунистическа партия през 2013 година. Агресивната кампания на борбата срещу корупцията на президента Си Цзинпин би могла да се възприема като подготовката на политическа съпротива срещу продължаването на икономическото либерализиране. За сметка на това обаче може да се твърди, че досега китайската корупция бе по-скоро данък, отколкото парализираща сила, и че евентуално радикално развитие на правилата на играта би могло само по себе си да катализира силен спад на производството.

Може ли Китайското правителство да управлява икономиката до „меко кацане“ и в същото време да изкорени корупцията, да намали замърсяването и да либерализира пазарите, за да гарантира растеж в дългосрочна перспектива? Залогът е много голям.

Ако китайският растеж се срине, последиците за останалата част на света биха могли да се окажат много по-лоши, отколкото от една нормална американска рецесия. Темпът на растеж на Китай продължава да е кацнал твърде високо, така че има много място за спадането. От двете основни инстанции, прилагащи политиката на затягане на кранчето днес в света, вероятно линията на Управлението за федерален резерв на САЩ е най-лесната за разбиране, но това не означава задължително, че пак тя е източник на най-много последици за света в сравнение със случващото се в Китай.

(БТА)

По статията работи: Бойчо Попов