Какво е следващото предизвикателство за Китай

Какво е следващото предизвикателство за Китай

Ако китайският растеж се срине, последиците за света биха могли да се окажат много по-лоши, отколкото от една американска рецесия, смята Кенет Рогоф

Бъдещето на китайското благоденствие е най-голямото неизвестно през идните месеци и в същото време то е ключов залог за света. Продължават съмненията дали ръководителите на Китай са способни да приземят успешно една прегряла икономика, пише в свой анализ за френското издание „Ле-з-еко“ професорът по икономика и политически науки в Харвардския университет и бивш главен икономист на Международния валутен фонд Кенет Рогоф.

Докато на практика всички страни в света търсят начини да стимулират растежа си, китайското правителство се опитва, тъкмо обратното, да го забави до трайно равнище. Тъй като Китай се стреми да се развива към икономика, чиято динамика в по-голяма степен зависи от вътрешното търсене и е по-силно обвързана с услугите, напълно неизбежен и желателен е и преходът към по-бавен растеж.

Предизвикателствата обаче са огромни и никой не бива да приема, че мекото кацане е гарантирано. В икономика, в която дългът нарасна експлозивно до над 200% от брутния вътрешен продукт (БВП), не е лесно да овладее малко по малко растежа, без да се предизвика масово неизпълнение на амбициозни инвестиционни проекти в страната. Дори в Китай, където правителството разполага с добре попълнена хазна, която да смекчи рязкото падане, един фалит от мащабите на Lehman Brothers би могъл да доведе до голяма криза.

Помислете за трудностите при управлението на мекото приземяване в икономиките, които са обвързани с пазара. Доста рецесии са били катализирани или разширени от циклите на втвърдяване на паричната политика. Идеята, че контролираното затягане на кранчето е по-лесно в по-централизирана икономика, в която политическите лидери трябва да се опират на много по-очевидни сигнали на пазара, е твърде спорна.

В случая с Китай бихме могли да приемем, че рисковете са скромни. Официалната цел за растежа остава 7,5 %. Разбира се, тази цифра със сигурност варира повече от афишираното.

Е, къде тогава е китайската икономика днес? Повечето показатели сочат, че тя е забавила значително темпа. Красноречив факт е, че годишният растеж на търсенето на електричество е намалял с близо 4 % през първите осем месеца на 2014 година или до безпрецедентно ниско равнище от финансовата криза през 2008 година. Това забавяне на търсенето на електричество постави въгледобивната промишленост в твърде неблагоприятно положение и редица мини приключиха дейността си с фалит. Резкият спад на цените на жилища е друг класически показател за уязвимостта на икономиката, макар да е трудно да се определи истинският ритъм на понижението.

Износът също се забави на фона на слабия растеж в останалата част на света. За жалост данните за Китай не са толкова надеждни, колкото за една развита икономика и това не дава възможност да се правят категорични прогнози за това какво е на път да стане там.

Потреблението на електричество по правило е една от най-надеждните мерки за растежа, но с изместването на икономиката към сектора на услугите, които потребяват по-малко енергия в сравнение с производството на цимент или на стомана, напълно вероятно е това да е просто симптом за ребалансиране на икономиката на страната.

По същия начин понижението на цените на недвижимите имоти бе последвано от кратък период, през който те нараснаха над два пъти. Поради това е трудно да се заключи, че Китай е изправен пред здравословна и скромна корекция, или пък да се твърди, че чисто и просто има срив. И ако континентална Европа най-сетне излезе от кризата, както направиха САЩ и Великобритания, растежът на износа би могъл отново да се възстанови.

Изглежда ясно едно – китайските ръководители възнамеряват да продължат многобройните реформи, насочени към пазара, одобрени на третия пленум на Китайската комунистическа партия през 2013 година. Агресивната кампания на борбата срещу корупцията на президента Си Цзинпин би могла да се възприема като подготовката на политическа съпротива срещу продължаването на икономическото либерализиране. За сметка на това обаче може да се твърди, че досега китайската корупция бе по-скоро данък, отколкото парализираща сила, и че евентуално радикално развитие на правилата на играта би могло само по себе си да катализира силен спад на производството.

Може ли Китайското правителство да управлява икономиката до „меко кацане“ и в същото време да изкорени корупцията, да намали замърсяването и да либерализира пазарите, за да гарантира растеж в дългосрочна перспектива? Залогът е много голям.

Ако китайският растеж се срине, последиците за останалата част на света биха могли да се окажат много по-лоши, отколкото от една нормална американска рецесия. Темпът на растеж на Китай продължава да е кацнал твърде високо, така че има много място за спадането. От двете основни инстанции, прилагащи политиката на затягане на кранчето днес в света, вероятно линията на Управлението за федерален резерв на САЩ е най-лесната за разбиране, но това не означава задължително, че пак тя е източник на най-много последици за света в сравнение със случващото се в Китай.

(БТА)

По статията работи: Бойчо Попов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>